Обща информация за Солун
Солун е вторият по големина град в Гърция и административен център на северната част на страната. Градът е административен и търговски център със собствена отличителна, интелектуална и артистична индивидуалност и служи като основен космополитен кръстопът, чието културно влияние е широкообхватно. Разположен на естествено амфитеатрално място в началото на Термайския залив, Солун е пристанищен град, а морето играе важна роля в живота му. Разделен е на модерен и стар град. В последния са разположени повечето забележителности. В стария град посетителите могат да видят византийски църкви и сгради. Можете да зърнете “Стария Солун” в оградения със стени квартал Кастра на града, на склона на хълма отвъд модерната мрежа от улици.
Богатството на запазените паметници от всички периоди на историята на града го е превърнало в жив музей на византийското изкуство; като такъв той е признат от ЮНЕСКО. Старият град е заобиколен от здрава стена, която се простира на изток от пристанището в продължение на около 2 км, преди да достигне до Бялата кула. Стените са сред най-добрите запазени примери за градски укрепления и могат да се сравняват само с тези на Истанбул. На север от историческата част се намират изложбените площи, където се провежда популярният ежегоден международен панаир в града. С изключение на многобройните си исторически паметници Солун е голям град с усещане за почти студентски град. Нощният живот е изключителен, ресторантите и манджите са сред най-добрите в Гърция, има много кина и театри, а градът се гордее с един от най-големите пазари за висша мода в Гърция. Освен това градът е добра отправна точка за посещение на най-добрите плажове на Халкидики и най-красивите места в област Македония.
История на Солун
Историята на града датира отпреди повече от 4000 години. Основан е през 315 г. пр.н.е. от Касандър, цар на Македония, на мястото на стари праисторически селища, датиращи от 2300 г. пр.н.е. Градът е кръстен на съпругата на царя – Солун, сестра на Александър Велики.
Градът се развива бързо и скоро се превръща в търговски и културен център на Македония и на Балканския полуостров. Както и всички останали съвременни гръцки градове, той е бил автономна част от Кралство Македония със собствен парламент, в който кралят е бил представен и е можел да се намесва във вътрешните работи.
След падането на Македонското царство през 168 г. пр.н.е. градът става столица на римската провинция Македония и на южните Балкани. Превръща се във важен търговски център, разположен на Via Egnatia – римски път, който свързвал Византия с Дирахиум, улеснявайки търговията между Европа и Азия. Градът се превръща в ранен център на християнството, когато Павел от Тарс, по време на второто си мисионерско пътуване, проповядва в градската синагога и полага основите на църква. Когато Римската империя се разделя на източна и западна част, управлявани съответно от Византия/Константинопол и Рим, Солун попада под контрола на Източната римска империя. Значението му е второ по важност след това на самия Константинопол.
След падането на Римската империя многократните варварски нашествия, заедно с катастрофално земетресение, нанасят сериозни щети на града през 620 г. През 904 г. сарацините, базирани на остров Крит, успяват да превземат града и след десетдневно плячкосване го напускат с много плячка и 22 000 роби, предимно млади хора. Въпреки това градът бързо се възстановява, а постепенното възстановяване на византийската власт през X, XI и XII в. означава, че Солун навлиза в нов златен век на мир и просперитет. Икономическата експанзия на града продължава и през XII в., когато силното управление на императорите Комнини разширява византийския контрол в Сърбия и Унгария, далеч на север. Градът е загубен през 1204 г., когато Константинопол е превзет от Четвъртия кръстоносен поход. Солун и прилежащата му територия се превръщат в най-големия лен на Латинската империя, обхващащ по-голямата част от Северна и Централна Гърция. Градът е отвоюван от Византийската империя през 1246 г. и въпреки различните нашествия Солун процъфтява в търговско отношение.
Византийската империя, която не успява да го задържи срещу настъплението на османците, продава района на Солун на Венеция, която го държи до превземането му от османците през 1430 г. след тридневна обсада. В началото на турското владичество (1430-1912 г.) Солун е в най-ниската точка в историята си. Градът е почти празен, населен само с няколко хиляди гърци, а пристанището е мъртво. Мурад II колонизира града с турци от Джаница, а по-късно, през XV в. от н.е., в Солун се установява нова група хора; сефарадските евреи идват тук, след като са изгонени от Испания, по стратегията на османците, които целят да попречат на гръцкия елемент да доминира в града. Испанските евреи са главните двигатели на големия икономически напредък на града, който към края на XVI в. има много еврейски квартали и 80 синагоги. През XVII в. градът преживява икономическа криза, тъй като англичаните и французите установяват редовна комуникация с Индия. Това отслабило пристанищата в Близкия изток и нанесло икономически щети на венецианците, които владеели Средиземно море, и на евреите, които били посредници на венецианците.
В началото на XVIII в. икономическото значение на Солун нараства, тъй като в него отново се развива оживена търговска дейност. До края на века гърците от Солун постоянно подобряват икономическото си положение. По същото време много гърци от други части на страната се преселват в града, където се занимават с търговия. През 1912 г. православните балкански държави Сърбия, Гърция, България и Черна гора обявяват война на Турция. Така започва Първата балканска война (1912-1913 г.), по време на която гърците освобождават Солун. Букурещкият договор официализира окончателното присъединяване на Солун и Южна Македония към гръцката държава. Но премеждията на града не свършват; през следващите години избухва Първата световна война (1914-1918 г.) и хората отново заживяват в страх. На 18 август 1917 г. по-голямата част от града е разрушена от авария, причинена от лагеруващи там френски войници. В резултат на пожара около 72 000 души остават без дом.
Втората световна война и окупацията предизвикват регрес в почти всички аспекти на живота в Солун – социален и културен. Най-мрачният момент през този период обаче е преследването и унищожаването на населението от окупационните сили. В града са извършени повече от 1500 екзекуции, без да се включват убийствата в районите около Солун. Това обаче е нищо в сравнение с унищожаването на еврейския елемент в града – повече от 40 000 души са депортирани в лагерите на смъртта Аушвиц, Бухенвалд и Дахау. Не след дълго след края на войната в Гърция (1940-1944 г.) започва гражданската война. Градът усеща последиците от тази нова трагедия може би повече от всяко друго място. Гражданските конфликти в Македония предизвикват вълни от бежанци в града, увеличаване на безработицата и хронични трудности при настаняването и в ежедневието. Въпреки това Солун е възстановен и се възстановява сравнително бързо след войната. Това възстановяване включва както бързо нарастване на населението, така и впечатляващо развитие на нова, модерна инфраструктура и промишлени предприятия през 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век. По-голямата част от градското развитие през този период обаче е без подходящ план, което води до проблеми с трафика и зонирането, които остават и до днес.
През 1978 г. градът е засегнат от мощно земетресение с магнитуд 6,5 по скалата на Рихтер. Трусът причинява значителни щети на няколко сгради и дори на някои от византийските паметници в града. Въпреки това градът бързо се възстановява от това природно бедствие. Раннохристиянските и византийските паметници на Солун са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 1988 г. Днес градът е един от най-важните университетски центрове в Югоизточна Европа и е домакин на голямо и динамично студентско население, идващо от всички краища на страната.
Как да стигнете до Солун
Със самолет: Летище “Македония” обслужва град Солун, като го свързва с редовни полети до Атина, Родос, Лесбос, Кос, Крит и други вътрешни дестинации. Тук се извършват и нискотарифни и чартърни полети, които свързват града с големите градове в Европа.
Море: Пристанището на Солун има редовни линии до Пирея, Скиатос, Лесбос, Крит, Санторини, Хиос и много други дестинации в Гърция.
Автобуси: Автобусите на KTEL свързват града ежедневно с повечето дестинации в Гърция, включително Атина, Волос, Лариса, Александруполис, Патра и др.
Влак: Влаковете пътуват между Солун и повечето големи гръцки градове, включително Атина, Катерини, Лариса, Александруполис и Волос. Съществуват и влакове, които свързват Солун с дестинации в чужбина, като Истанбул и България.
Времето в Солун
Градът има средиземноморски климат.